Емпатия ли е, не зная.
Съчувствие ли? Интерес?
Визита кратка в бяла стая –
каквото беше, бе за днес.
Носѝ си кръста – ти го можеш;
отдавна свикнал си с това …
Ех, как да им го кажа, Боже,
чие сърце да призова?
Какво да им разкрия свое?
Нима денят им да смутя?
Човечност без душа защо е,
чия ли свяст ще разлютя?
Безсмислено е да роптая,
как другият да разбере;
какво пред здрав да разгадая;
нима до мен ще се поспре?
Нима ще трогна нечий разум;
нима ще вникне в мисълта
на по-различния? Сарказъм
от думите ще породя.
Емпатия, човечност, милост –
все речи с патос, но без жал
и … трънче, в чувствата забило,
подобно нажежен кинжал.
a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva
