Цял

ЦЯЛ

На тази маса ядох хляб,
с приятелите споделен.
До днес за другите аз сляп,
достатъчен си бях за мен.

Сред разговорите разбрах
защо съм жив, защо съм тук;
че съществувам само в прах,
че силата не е юмрук;

че рай за мен е всеки ден,
а битието – само миг.
Другарско рамо, знак дарен.
Сега светът не е безлик.

На тази маса вино пих
и с всяка капка изтрезнял,
от всяка глътка раждах стих.
По този свят аз стъпвам цял.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Сонет

Пораснала си. Колко си красива.
На бяла роза майската роса.
В моминска прелест ласката свенлива.
Прашец от нежност ще ти поднеса.
Замислена си. Нещо те смущава.
Долавям тъжен, пеперуден блян.
В ефирна капка сън се въплъщава.
Последвай път от изгреви облян.
На клепка разстояние е твоята вселена.
Химерно-галактическа е крехката душа.
Таиш във себе си мечта несподелена.
В подкрепа с теб прегради ще руша.
Повярвай си и смисъл ще откриеш.
В безкрая с устрем можеш да пробиеш.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

НИЩО СТРАШНО

Очилата,
господа и дами, временно свалете!
Тозчас през
мъглата,
моя свят ще видите.
Може да се стреснете. Моля, не плачете.
Не за мен.
За себе си.
Там – сред инвалидите.

Няма нищо страшно. Там ще ви обгрижват.
Също като принцове там ще ви щадят.
Там ще ви сервират, къпят и придвижват.
Те ще ви подписват, те ще ви четат.

Новите ви дрехи кротко ще обличат.
Мило ще ви решат. Стриктно ще следят
вашите желания. Бързо ще притичват.
И света ви целия, те ще подредят.

Очилата
скоро, скъпи, си сложете!
Бягайте от мене и от моя ден.
Не за мен,
за своя
дом се погрижете.
На едни и същи правила сме в плен.

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva