НИЩО СТРАШНО

Очилата,
господа и дами, временно свалете!
Тозчас през
мъглата,
моя свят ще видите.
Може да се стреснете. Моля, не плачете.
Не за мен.
За себе си.
Там – сред инвалидите.

Няма нищо страшно. Там ще ви обгрижват.
Също като принцове там ще ви щадят.
Там ще ви сервират, къпят и придвижват.
Те ще ви подписват, те ще ви четат.

Новите ви дрехи кротко ще обличат.
Мило ще ви решат. Стриктно ще следят
вашите желания. Бързо ще притичват.
И света ви целия, те ще подредят.

Очилата
скоро, скъпи, си сложете!
Бягайте от мене и от моя ден.
Не за мен,
за своя
дом се погрижете.
На едни и същи правила сме в плен.

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Реклами

ЕМПАТИЯ

Емпатия ли е, не зная.
Съчувствие ли? Интерес?
Визита кратка в бяла стая –
каквото беше, бе за днес.

Носѝ си кръста – ти го можеш;
отдавна свикнал си с това …
Ех, как да им го кажа, Боже,
чие сърце да призова?

Какво да им разкрия свое?
Нима денят им да смутя?
Човечност без душа защо е,
чия ли свяст ще разлютя?

Безсмислено е да роптая,
как другият да разбере;
какво пред здрав да разгадая;
нима до мен ще се поспре?

Нима ще трогна нечий разум;
нима ще вникне в мисълта
на по-различния? Сарказъм
от думите ще породя.

Емпатия, човечност, милост –
все речи с патос, но без жал
и … трънче, в чувствата забило,
подобно нажежен кинжал.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

А АЗ СЪМ …

Аз съм различен.
Различно гласувам.
Гласувам от вкъщи. Избирам наум.
Наум си мечтая. Мечтая и псувам.
Пропадам различно, безлично, без шум.

Аз съм различен.
На кой ли му дреме…
В сподавена общност, с досаден дефект.
Дефектно съвремие, скапано време.
Време на сблъсък. Отхвърлян субект.

Аз съм различен.
Различни сме всички.
Всички сме никои. Никой нехае
за утре, за другите – малки частички
от него самия. От нещо роптае.

А аз съм различен!…

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

ДОБРЕ ДОШЛА

Олимпийски,чак до Спарта
Малък Сечко сняг навея.
Да посрещне Баба Марта
бял килим застла пред нея.

Хайде, бабо мразовита,
чакаме те, драга, в къщи.
Връзвай мартеница вита.
Радвай се, недей се мръщи.

Сечковците сме добрички –
топли бяхме цяла зима.
Слънцето погали всички.
Марта е – непредвидима.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Близнаци

Стара си майка зажени
дор двама сина, близнака.
Свилени стегна премени.
Млади невести зачака.

Еньово булче престъпи.
Слънцето двори огрея.
Дъхаво цвете напъпи.
Славейче сладко запея.

Кальово булче прекрачи.
Облак заплака пред нея.
Черен си гарван заграчи.
Леден си вятър завея.

Сватбите майка подрежда –
Еньо и Кальо главява.
Първия с радост повежда.
Втори сърце ѝ сломява.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva