Несъвместими

Пролет и есен – събрани в едно.
Слънцето – скрито зад облак.
Лъч се процежда и стопля едва,
а зная, че адски горещ е.
Изгаря до болка.
Във мойта душа
витаят любов и копнежи.
Сърцето,
самотно, се сви изведнъж –
повяхнало цвете след есенен дъжд.
А, всъщност, е пролет.
А, всъщност, е пролет…

  1995 г

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Advertisements

Маргаритка

  1. В началото бе цветето.

    Прекрасна бяла маргаритка.

    Държах я в ръката си

    И се питах:

    Обича ли ме или не ме обича?

    Откъснах листенце –

    обича ме.

    Откъснах и второ –

    не ме обича.

    Обича ме. Не ме обича.

    Обича ме. Не ме обича.

    Живее ми се.

    Не ми се живее.

    Живее ми се.

    Не ми се живее.

    To be or not to be?

***

Живот. Алтернатива- смърт.

Смърт?! Как? Чрез разстрел?

“Разстрел. И след разстрела – червеи.”

Това било “тъй просто и логично”.

За мен, уви, е важна всяка личност.

Не ме вълнува личността,

запомнена в рекорди, с златни букви.

Ни тези личности, чиито

имена са в мрамор и гранит.

Достатъчно ми е едно учтиво

“Добър ден!”

Едно чистосърдечно: ”Мамо!”

Едно приятелско: ”Обичам те!”

***

Живее ми се.

Не ми се живее.

Живее ми се.

Не ми се живее.

Живе…

Стоп! Спри!

Но какво е това във ръката ми?

Аз държа едно

прежълтяло и голо сърце.

А маргаритката къде е?

Кажете ми!

Къде?!…

<a href=”

https://plus.google.com/115770984653362462101/posts

” rel=”autor”>Dijana Handzhieva</a>

 

Нима?!

Наистина ли се завръщаш?

Очите ми заглъхнаха от взиране.

Нозете ми простенаха от питане.

Все още ли си тук

или отново тръгваш?

Косите ми сребреят от очакване.

Помоли ме да чакам,

но какво?

Помоли да обичам,

но кого?

Аз чакам и обичам,

но защо?…

 

 

<a href=”

https://plus.google.com/115770984653362462101/posts

” rel=”autor”>Dijana Handzhieva</a>

 

Рожден ден

Пролетта се облече в зелена премяна.
С дъх топъл обгърна си нощите.
За среща със лятото тръгна засмяна.
В плод, рaнен, превърна цвета на овошките.

 

Тя нишки сребристи в косите ти вплита
(уж белег били на изпитано щастие).
Със нежност докосва въздишката скрита,
отронена сякаш хей тъй, без пристрастие.

 

Тя нека дари те с мечтаните мигове.
Във радост животът ти нека пребъде!
Желая ти щастие с моите стихове
и пролетни дните ти вечно да бъдат.

 

 

<a href=”

https://plus.google.com/115770984653362462101/posts

” rel=”autor”>Dijana Handzhieva</a>

 

Носталгия


Есенни, късни цветя –

приказно нежни, красиви.

Същи капчици кръв в любовта –

тъжната, с къдрици сиви.

 

Есенни, късни цветя.

Сами, умореночервени.

Страдате, знам, ала тя –

любовта ви – не е победена.

 

Есенни, късни цветя –

символ на плам и копнеж.

Още вярвате в свойта мечта,

ала ето – посипва ви скреж.

 

Не унивайте, не заспивайте,

не умирайте моля ви!

 

<a href=”

https://plus.google.com/115770984653362462101/posts

” rel=”autor”>Dijana Handzhieva</a>