Родословно дърво – схеми (13-14-15-16)

Митра Добрева Ханджиева, Ивана Добрева Ханджиева, Велика Добрева Ханджиева, Иван Добрев Ханджиев

схема 13

 

Мара Добрева Ханджиева, Атанас Добрев Ханджиев

схема 14

 

Никула Добрева Ханджиева, Пена Добрева Ханджиева

схема 15

 

Христо Тодоров Ханджиев, Георги Тодоров Ханджиев, Димитър Тодоров Ханджиев (Илимана), Гана Тодорова Ханджиева

схема 16

 

 

Скъпи братовчеди, време е да направим равносметка за жизнеността на рода ни. За изминалото време имаме хора, отишли си от този свят, има новородени, а има и такива, за които са липсвали данни. Моля, който има желание, да сподели такава информация, нека ми пише на адрес tuchco2@abv.bg или да се обади на телефон 0391/26314.

 

Advertisements

Родословно дърво – схеми (8-9-10-11-12)

Стоян Георгиев Ханджиев

схема 8

 

Ивана Георгиева Ханджиева

схема 9

 

Ангел Георгиев Ханджиев

схема 10

 

Димитър Георгиев Ханджиев

схема 11

 

Михаил, Велика, Неда Георгиеви Ханджиеви

схема 12

 

 

 

Скъпи братовчеди, време е да направим равносметка за жизнеността на рода ни. За изминалото време имаме хора, отишли си от този свят, има новородени, а има и такива, за които са липсвали данни. Моля, който има желание, да сподели такава информация, нека ми пише на адрес tuchco2@abv.bg или да се обади на телефон 0391/26314.

Родословно дърво – схеми (4-5-6-7)

Добри Стоянов Бабаджанов

схема 4

Пенко Стоянов Бабаджанов

схема 5

Тончо Стоянов Бабаджанов

схема 6

Мария Стоянова Бабаджанова

схема 7

 

 

 

Скъпи братовчеди, време е да направим равносметка за жизнеността на рода ни. За изминалото време имаме хора, отишли си от този свят, има новородени, а има и такива, за които са липсвали данни. Моля, който има желание, да сподели такава информация, нека ми пише на адрес tuchco2@abv.bg или да се обади на телефон 0391/26314.

Родословно дърво – схеми (1-2-3)

Георги Стоянов Бабаджанов

схема 1

схема 2

схема 3

 

 

Скъпи братовчеди, време е да направим равносметка за жизнеността на рода ни. За изминалото време имаме хора, отишли си от този свят, има новородени, а има и такива, за които са липсвали данни. Моля, който има желание, да сподели такава информация, нека ми пише на адрес tuchco2@abv.bg или да се обади на телефон 0391/26314.

 

“Ханджиеви – родословно дърво” с. Лесово, Ямболско

Едно дърво могъщо, достолепно
на бурите житейски отстои.
Едно дърво непобедимо, вечно
на българска земя се корени.

То ражда плод и медовина дава.
На птичи хор е песенният храм.
То жертвеник в потомството остава,
величие, стремеж, любов и плам.

Дървото родословно,
дърво многовековно
с послание съдбовно
е твое запомни!

Всеки човек има своя история, има семейство, близки, другари и приятели. Често пъти той обмисля своето минало, преживява го по свой начин, припомня си изминатия път, оценява своите постъпки. Родовата памет е тази връзка в живота на човека, която го кара да си спомни за своите най-близки хора, за дните на радост и скръб, прекарани с тях. Обръща се към своите корени, към своя род за помощ и утеха.
За съжаление все по-малко познаваме своите кръвни връзки. Това важи особено за младите хора, които притиснати от всекидневните грижи и неволи, все по-малко се интересуват от живота и дейността на своите родители, на братя и сестри, на своите баби и прабаби, на своите дядовци и прадядовци, на близките и техните семейства. Възрастните хора пък, живеят със своите спомени.
Ханджии, Бабаджани, Илимани, Хамзабеглии са разклоненията на един голям род, който води началото си от село Хамзабегли (днешна Турция). По спомените на нашите дядовци – Атанас Ив. Ханджиев и Георги Ст. Ханджиев – произхождаме от войнишки род, чиито праотец са наричали Адама (Мадама).
Според историята, войнишки родове е имало от Черно море до Тунджа. Те били създадени през второто Българско царство и са имали за задача да защитават границата ни с Византия. Тези родове се запазили дълги години. След падането на България под турско робство, те просъществували докато турската държава се стабилизира и създаде своя администрация.
През 1828 – 1829 година, когато Русия водила една от поредните си войни с Турция, в село Факия, разположено в средата на Равна гора (дн. Странджа), се настанили офицери от армията на ген. Иван Иванович Дибич, известен с прозвището „Забалкански”. Преди сключването на Одринския мирен договор, първенците от селото поставили пред руския дипломатически чиновник с френски произход – Фонтан искания, подредени в 12 точки. Две от тях били за възстановяване на войнишките родове и за разрешаване обличането на българска носия. Тъй като през същата тази война българският въпрос не бил на дневен ред, а се решавала независимостта на Гърция и Сърбия, тези две искания не били разгледани. Така войнишките родове не били възстановени.
Според друга версия, малко преди войната, в края на XVIII и началото на XIX век, когато Турция се тресяла от размирици, а кърджалийските орди вилнеели в югоизточна България, се появила необходимост от създаване на войнишки родове за защита на населението и беглиците, намиращи се точно в нашия край. Думата беглик означава данък в натура (предимно овце и кози). Той се събирал като десятък от господаря (бега) и бил предназначен за изхранване на огромната турска армия. Беглици са казвали и на районите, в които местното население било освободено от този данък, но задължено да се грижи за така събрания добитък.

Пра-пра-дядо ни Димитър (1), роден през 1830 (35) година, бил беден човек с много деца, но способен и изключително работлив. Имал малка нивичка в местността Арманджа. Той абсидосвал* колела и правел волски коли, които продавал на турците. Като малък работел в Одрин на един хан, откъдето е дошло прозвището Ханджии. По спомени на Иван Пенков Ханджиев, през зимата на една сушава година в хана останали без плява (слама). Бащата на нашия прадядо пък, имал на село голям саманлък (плевник), в който от предишната година останало много плява. Той дал от нея на хана, като по този начин станал съдружник на турците, а те се шегували : „Саттъ саман, алдъ хан.” („Дал плява, взел хан.”)
Ханджиите са много работливи и способни хора. Топалпеев (Куцпеев) Коста , наричан „Готорана”, бил човек на живота и казвал: „Да бях Господ, щях да дам „Арманджата” на Ханджиите да коренят кютюци, да коренят докато кандисат, а на мене – вино и пастърма. Аз да ям и пия, а те – да работят. Аз ще съм доволен, и те – доволни.”

* обсида – наплат на колело
Наистина тази малка нивичка в „Арманджата” , от 5 дка през 1903 г. разширили до двадесет.

Дядо Димитър (1) имал четирима сина – Стоян (1.1), Георги (1.2), Добри (1.3) и Тодор (1.4). За вероятните му дъщери няма сведения.

Дядо Стоян (1.1) е роден през 1850 (55) година. Той бил извънредно работлив и силен човек. Не разрешавал на жена си да ходи на нивата, а я оставял в къщи само да върши домакинската работа, да готви и да гледа децата. Когато дядо Стоян орял някоя нива и му се изпречел храст или дърво, той го изкоренявал с голи ръце. Веднъж един турчин го помолил да му пожъне нива от три декара в местността „Гелчия”. Разговорът станал след обяд, към „икиндия”. Когато на следващата сутрин турчинът отишъл на мястото, за да даде указания, видял – нивата пожъната. Тогава възкликнал: „Ама бабаджан*, а-а-а!” Оттам произлязло името Бабаджани. Другата версия за появата на това прозвище идва отново от силата на дядо Стоян. Той бил пехливанин и се борел по сватбите. На поредния пехливанлък надвил турчина, който се славел като най-силен в този вилает. Тогава агата потупал нашия човек по рамото и му се възхитил: „Ама бабаджан!” Много поколения след него пра-, правнуците му Иван Хр. Бабаджанов – Чафудов и брат му също се бореха. Стоян – Замбата е бил републикански шампион по борба в трудови войски.
Дядо Стоян (1.1) имал четирима сина и една дъщеря – Георги (1.1.1), Добри (1.1.2), Пенко (1.1.3), Тончо (1.1.4) и Мария (1.1.5).
Мария била една от най-хубавите моми на селото и я задомили за поповия син Георги. На съселяните било много интересно какво аджи-ба ще си приказват двамата сватанаци – чифчията (земеделецът) дядо Стоян и ученият дядо поп Христо, когато по време на сватбата седнат заедно на трапезата.
От брака на Мария и Георги се родил син Христо (1.1.5.1), когото изучили и станал свещеник в Тополовград. Георги починал твърде млад, а Мария се омъжила в с. Малко Шарково.
Синът на дядо Пенко (1.1.3) Иван станал най-добрият шивач на селото.

* бабаджан – едър, силен човек, юнак

 

Потомствено дядо Добри (1.3) бил най-пъргавият от своите братя и най-добрият майстор. Неговият внук Добри станал един от най-добрите коларо-железари на селото.

Бабаджаните били веселяци и хороводци. Дядо Добри Г. Бабаджанов (набора) играел танца „сноване”. Танцувайки, той изпълнявал целия ритуал – като се започне от стригането на овцете, чепкането на вълната
и преденето й, забиването на колчета за сноване и се стигне до тъкането. Играейки на хорото, Иван Г. Бабаджанов се провиквал: „Еж-беж, еж-беж …” Така му излязъл прякора Еж-беж. Когато остарял, заболели го краката и не можел да ходи, сядал в ливадата и така косял. Когато сеното изсъхнело, подобно на торен бръмбар го търкалял на топка и така го прибирал в саманлъка.
Хороводци били и синовете на дядо Димитър Г. Бабаджанов – Сандьо и Иван.

Георги Димитров Ханджиев (1.2) (1855-60 г.) имал четирима сина и три дъщери – Стоян (1.2.1), Ангел (1.2.2), Димитър (1.2.3), Михаил (1.2.4), Ивана (1.2.5), Велика (1.2.6) и Неда (1.2.7).
Дядо Георги бил музикант, свирел на гайда. Малко тежичък, той бил човек на живота. Веднъж забързаният му брат Добри го поканил да отидат в Одрин, за да напазаруват. По това време дядо Георги стягал гайдуницата си и казал: „Ей сега ще дойда.” Докато се накани, докато се натюхка, Добри отишъл в Одрин, накупил стока и се върнал. Чак тогава дядо Георги се сетил, че ще ходят на пазар. Извикал на брат си: „Хайде, Добри, да отиваме!”, а онзи само се позасмял…
Няколко дни след като жена му Милка починала, старецът извадил гайдата, седнал на един камък и засвирил. Тогава внукът му Димитър Стоянов Ханджиев го укорил: ”Бива ли така бе , дядо, баба умря, пък ти свириш!” Отговорил му: „От мъка свиря аз, чедо. Свиря, а сърцето ми плаче.”
Стоян Г. Ханджиев (1.2.1) е роден през 1882 година. Той бил добър дюлгерин и заедно с Димитър Събев и Динко Карабелиев били едни от първите зидари и дограмаджии на селото. По спомени на Димитър Ангелов Ханджиев (1.2.2.3), когато чичо му Стоян бил на фронта, криейки се в окопите, с помощта на войнишкия си нож направил дървена ракиена чашка със столче, която по съвършенство можела да се мери с такава, създадена на струг. Знае се още, че талантливият дядо Стоян сам е изработил дървен крик, с който можело да се повдигне натоварена волска кола.
Ангел Г. Ханджиев (1.2.2), роден на 1VII 1891 г., също бил добър майстор. Той си направил плуг от дърво с две дръжки и вместо желязна дъска за обръщане на чимове, изработил такава от крушово дърво.Веднъж, когато орял на „Алигьоза”, наблюдавайки го как реди браздите чичо му Добри казал: ”Брей Ангеле, ти ореш все едно с „Глиган” (железен немски плуг)!” Естествено плуговата дъска бързо се износила, но самият факт на направата й е достоен за уважение. Когато синът му Димитър тръгнал на училище, нямало пари за купешка, стъклена мастилница. За да не се почувства детето ощетено, той му направил дървена мастилница, досущ като истинска. Напълнили я с мастило и малкият радостен, се хвалел пред другарчетата си. Какво било разочарованието му, когато се оказало, че мастилницата е празна – дървото попило течността и вътре не останало нищо!
Димитър Г. Ханджиев (1.2.3) бил добър певец, синът му Стоян пък наследил от дядо си любовта към гайдата. Потомствен музикат, внукът му Иван Ст. Ханджиев, е известен като преподавател в музикалното училище в гр. Котел и като ръководител на оркестър „Кабиле”, гр.Ямбол. Семейната традиция се продължава от сина на Иван – Станислав, който също е музикант.
Михаил Г. Ханджиев (1.2.4) бил убит на фронта през време на Първата световна война. Той оставил малко дете-сираче (Георги), чиито настойници станали чичовците му Стоян и Димитър. Те кътали отпусканите като пенсия пари и когато момчето пораснало и се оженило, с тях му закупили къща. Дядо Димитър му дал ниви и волове, с които да ги обработва.
Георги станал полицай в село. Когато през 1937 г. арестували и откарали в кметството Топаловото Мите, очакващият го там старши полицай от Елхово, започнал да го бие. Добър по характер, нашият човек се намесил и предотвратил по-нататъшния побой.
За съжаление, на Георги му било писано малко време да се порадва на къщата и невръстното си дете.Също като баща си бил убит по време на Втората световна война. Предусещайки края си, когато през 1944 г. тръгнали за фронта, той бил много тъжен и печален. С каруцата си ги карал първият братовчед на баща му – Атанас Добрев Ханджиев. Всички се веселели и пеели, а той бил мълчалив и угрижен. Когато на гарата се разделяли, казал: „Чичо, аз вече няма да се върна в село. Носи много здраве на детето и жената!” и се разплакал. Така пророкувал своята жестока смърт.
Велика Г. Ханджиевва (1.2.6) също била много добра и работна жена. Била омъжена за Иван Чирака – човек на живота и веселбата. Често пъти късно вечер кръчмарските музиканти го водели до в къщи, а баба Велика ги посрещала с усмивка и им шетала чак до сутринта. Когато обаче гостите си отидели, тя започвала да „трие сол на главата” на мъжа си, а той само слушал и примигвал „на парцали”. Много трудолюбива и къщовница, тя вършела и женска, и мъжка работа. Често не дочаквала мъжа си да се прибере, а обувала потури, нарамвала кош с плява и хранела добитъка, чистела яхъра, дояла овцете …
Ивана Г. Ханджиева била добра певица и артистка. Когато през 40-50 г. на ХХ в. събирали творби от автентичния български фолклор, тя изпяла много песни и разказала много хуморески.
Нашите прародители били многодетни. Добри Ст. Бабаджанов имал двадесет родени деца, но само четири от тях останали живи – Коста, Христо, Мария и Гина. Още като дете Стоян Г. Ханджиев се шегувал с родителите си, че няма на кого да кръщават новородените, трябва да ги пишат на комшиите. Брат му Ангел се родил близнак с момиче, Ангела. Когато отивали на нивата, качен на магарето, Стоян трябвало да носи едното бебе. Той винаги казвал: „Ако е момичето, ще го нося, но ако е момчето, ще го хвърля.”, демек за да няма с кого да дели бащиното наследство.
Ханджиите с славели с пословична пестеливост и пресметливост. Веднъж когато били на нивата, дядо Стоян Г. Ханджиев (1.2.1) и чичо му дядо Добри Бабаджана (1.3) седнали да обядват. Стоян извадил от торбата си глава лук, ударил я с юмрук, смачкал я и започнал да яде. Дядо Добри го укорил: „Еле, еле Стояне, че бива ли тъй да зеносваш кромида?!” Самият той извадил ножката, завързана с тасма за пояса и започнал да реже своя кромид на дилюми (резени). Остатъка щял да прибере в торбата за следващия ден.
Интересно е как са правели бутеницата (айрана). Мярка за това докога да слагат вода в угурта (киселото мляко) им била дъбова шума. Ако след потапянето на клонката в айрана, по нея останел полепнал угурт, то се сипвало още вода. Пробите се правели докато течността посинее и се получи така наречената Бабаджанско-анджийска бутеница. Та веднъж „разсипникът” дядо Стоян, когато орал на нивата в местността Карач дере и дошло време за обяд, надробил угурта си, разреден с много вода (ама много вода). В този момент оттам минал граничният патрул. За да не му се смеят граничарите и да не се изложи, нашият човек взел таса и го обърнал на земята, все едно се е нахранил.
Ханджиите много тачели своите роднини.. Веднъж дядо Пенко Стоянов се връщал от нивата, а жена му го чакала, за да му отвори вратника. Той не слязъл още от колата, се похвалил: „Жено, да знаеш какъв късмет извадих днес!” На въпроса й „Какъв, бе Пенко?” отговорил: „Срещнах бате Стоян.” Боже, как се уважавали!
Споменавайки обръщението на дядо Пенко към жената, трябва да се отбележи, че по онова време не било прието мъжете да „глезят” съпругите си, наричай ги по име, а още по малко с някой мил епитет. Обикновено казвали – ей-, ой-, чуй ма, жено, булка, бабо и др. Изключение бил дядо Димитър Г. Бабаджанов, който се провиквал: „Елено-о-о!” Цялата махала го чували и му се присмивали.
Ханджии, Бабаджани, където и да се намирали, постоянно мислели и били загрижени за дома и семейството си. Когато взели запас Стоян Г. Бабаджанов, той написал в писмо на жена си Стана: „Стано, когато идеш за снопи в Пандерица и се връщаш, да дърпаш биволите далеч, ама много далеч от Янковпетровата круша. Те ще искат да идат под сянката и ще закачат дингила. А пък счупи ли се „куртазето” (вълча уста) – желязна шина, обхващаща дингила на мястото, където се върти колелото – там ще си останеш.
Когато се качваш на тавана за вълна, много да внимаваш с кандилото, да не запалиш къщата.”
Майстори на изделията от дърво, нашите предци били изкусни резбари. Например овчарската гега на Дянко Ив. Ханджиев била нашарена с богати орнаменти, а пък чантата му била с огледало, с наредени жълти копчета по тасмата и украсен кокал за устата й. Рядко овчари имали такива.
Георги Д. Бабаджанов пък дотолкова обичал овчарлъка и стадото си, че през няколко поколения познавал кое агне на коя овца е. Дори не само на собствените овце, а и на чуждите, които пасял.
Ханджиите и Бабаджаните били влюбени в земята. Луди на работа, те разширявали нивите си, като разработвали пустеещи земи. С шиника изнасяли камъни извън мястото, а на връщане носели пръст и оборска тор. Когато дошло време дядо Георги Д. Ханджиев (1.2) да дели нивите между децата си, синът му Стоян искал най-малкия дял от земята, но държал да бъде накрая. Щом я получил, той започнал да корени околната растителност и да разширява обработваемата площ.
Когато през 50-те години на ХХ век започнала масовата колективизация , нашите хора последни влезли в ТКЗС. Това станало през 1958 година. Когато изкарвали от яхъра воловете на дядо Стоян Г. Ханджиев, той получил инсулт и след няколко дни починал. Тодор Хр. Ханджиев отказал да влезе в ТКЗС-то, откарали го в Елхово и го измъчвали три дни в подземията на милицията.
Наследници на войнишки род, нашите праотци са участвали във войните. Например дядо Ангел (1.2.2) бил артилерист на източния фронт в атаката срещу Одрин. В деня на падането на града още сутринта артилеристите видели, че преградната мрежа е отрязана от сапьорите и изхвърлена. Бил отворен участък колкото две „ляи” при оран, откъдето пехотата могла да мине. Така и станало.
Дядо Димитър (1.2.3) бил изпратен на Добруджанския фронт, а дядо Стоян (1.2.1) – на Сръбския.
Дядо Христо Т. Ханджиев ( хамзабеглиев Ристо) също се бил на Сръбския фронт. Там с още няколко войници били пленени и били накарани да изкопаят гробовете си. За щастие, на следващата сутрин дошла заповед за отмяна на присъдата. Така дядо Христо се спасил, но този силен стрес се отразил на здравето му за цял живот.
Неговият брат Георги Т. Ханджиев загинал край Одрин.
Имали още един брат – Димитър. Неговият прякор бил Илимана – по името на турчина Илиман, който много крадял. Дядо Димитър също обичал да „попипва” – някоя кокошка или някой плод от чужда градина. Наследниците на Илимана, обаче никога не се съгласили с този прякор и никога не го приели като своя фамилия.
Веднъж, когато раздавали балталък (дърва за огрев), горският направил списък на хората, които щели да секат в даден участък. Започнал той да чете имената и в един момент казал: „Тодор Димитров Илиманов”. Нашият човек скочил: „Аз не съм Илиманов Тодор, а Тодор Димитров Ханджиев”.
Дядо Пенко Стоянов също се води Ханджиев, но хората в село наричат потомците му Бабаджановпенковите.

Открай време Ханджиите били любознателни и природно интелигентни. Един от първите висшисти на Лесово е арх. Георги Христов Ханджиев. Останал отрано сираче, той работел в Ямбол и същевременно се образовал. Нощно време четял на светлината на уличните лампи, завършил средно образование, а после учил висше в Свищов. Завършил и архитектура в София. Станал главен архитект на Ямбол. Негово дело са проектите за множество жилищни и административни сгради в Лесово, Елхово и Ямбол.
Над 50% от последното поколение Ханджиеви са хора с висше образование. Имаме лекари, журналисти, прависти, инженери, икономисти, педагози и др.

 

 

 

 

Скъпи братовчеди, време е да направим равносметка за жизнеността на рода ни. За изминалото време имаме хора, отишли си от този свят, има новородени, а има и такива, за които са липсвали данни. Моля, който има желание, да сподели такава информация, нека ми пише на адрес tuchco2@abv.bg или да се обади на телефон 0391/26314.

 

 

 

<a href=”

https://plus.google.com/115770984653362462101/posts

” rel=”autor”>Dijana Handzhieva</a>