МЛАДЕЖ

Старец споделя:
– Интересна работа, значи!
Роден съм през януари, съвсем в началото на годината.Та когато бях в казармата, всички акрани ми викаха ту „дядо“, ту „дядка“, ту „старец“, ама я съм им казал „зайци“, ще ме командват по военно старшинство (демек кой кога е постъпил на служба).
Сега, след цели 60 години, като се събираме надвечер на пейката пред блока, наборите все ме поздравяват с: „Хайде, бе младеж, идвай. Я стъпвай по-сербез! Вече направихме вечерната проверка.“

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Advertisements

Близнаци

Стара си майка зажени
дор двама сина, близнака.
Свилени стегна премени.
Млади невести зачака.

Еньово булче престъпи.
Слънцето двори огрея.
Дъхаво цвете напъпи.
Славейче сладко запея.

Кальово булче прекрачи.
Облак заплака пред нея.
Черен си гарван заграчи.
Леден си вятър завея.

Сватбите майка подрежда –
Еньо и Кальо главява.
Първия с радост повежда.
Втори сърце ѝ сломява.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Несъвместими

Пролет и есен – събрани в едно.
Слънцето – скрито зад облак.
Лъч се процежда и стопля едва,
а зная, че адски горещ е.
Изгаря до болка.
Във мойта душа
витаят любов и копнежи.
Сърцето,
самотно, се сви изведнъж –
повяхнало цвете след есенен дъжд.
А, всъщност, е пролет.
А, всъщност, е пролет…

  1995 г

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Бастунът

Бастунът гегата смени
и се приведе към земята.
Погледа днешните цени,
започна нервно да пресмята.

Ще стигнат ли или през срам
очите ниско ще отминат.
Дали денят ще тръгне сам,
дали химери ще изстинат…

Направен бе от дрян корав –
солиден, плътен и изпипан,
бастунът нявга беше здрав,
а мъдрият човек – почитан.

Портфейлът тихо се смали.
Какво ли сам в света би правил?
Във времето припрян нали
бастун бе някъде забравил.

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

КЛАСИКА

Гладиоли и класика,
шоколадови вечери.
Необятна фантастика,
междуметия вречени.

Станиоли и шепоти;
и усмивки въздишащи.
Под разнежени трепети,
всред цветя, коленичещи.

Пак гастроли и пътища –
непознати обятия.
Перспективата, тръгваща;
спомен, дар и симпатия.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva