ДОБРЕ ДОШЛА

Олимпийски,чак до Спарта
Малък Сечко сняг навея.
Да посрещне Баба Марта
бял килим застла пред нея.

Хайде, бабо мразовита,
чакаме те, драга, в къщи.
Връзвай мартеница вита.
Радвай се, недей се мръщи.

Сечковците сме добрички –
топли бяхме цяла зима.
Слънцето погали всички.
Марта е – непредвидима.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Реклами

ПРИКАЗКА

Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен и за всеки един от синовете, все едно са си у дома. Подредила резените на перваза на прозореца и ги загледала. Напомняли ѝ те на момковите усмивки. Въздишала тъжно, тъжно:
– Изсъхнат ли тези благи парченца ябълка, ще знам че са пресъхнали и кротките уста на моите момчета.
Напекло слънце. Съхнали резените, съхнали и накрая пресъхнали. Разтревожила се милата майчица. Не вярвала, че може да се е случило нещо лошо с децата ѝ.
Подредила на перваза и по две узрели сливи като очи за всеки един от тях. Пак рекла:
– Ако тези тъмни сливи изсъхнат, ще ми покажат че са изсъхнали тъмните очи на моите момчета.
Сливите съхнали, съхнали, та пресъхнали. Свило се майчиното сърце, но тя отново не се предала. Подредила на между по две зърна грозде за всеки и нарекла:
– Ако тези зрънца грозде изсъхнат, ще са пресъхнали ноздрите на децата ми, дето дишат.
Изминало било много време. Гроздето съхнало, съхнало …
Изведнъж кучето излаяло, скръцнал вратникът. Изневиделица в двора влезли тримата братя. Водели със себе си чудни хубавици.
Подскочило майчиното сърце. Място не можело да си намери от радост. Засрамена от черните си мисли, тя набързо събрала изсъхналите плодове. Пуснала ги във врящото на огнището котле с вода.
Посрещнала децата си и техните невести. Много им се радвала и милвала. После ги нагостила с ароматен ошав, че то вече било станало деня срещу Бъдни Вечер.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

МЛАДЕЖ

Старец споделя:
– Интересна работа, значи!
Роден съм през януари, съвсем в началото на годината.Та когато бях в казармата, всички акрани ми викаха ту „дядо“, ту „дядка“, ту „старец“, ама я съм им казал „зайци“, ще ме командват по военно старшинство (демек кой кога е постъпил на служба).
Сега, след цели 60 години, като се събираме надвечер на пейката пред блока, наборите все ме поздравяват с: „Хайде, бе младеж, идвай. Я стъпвай по-сербез! Вече направихме вечерната проверка.“

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Близнаци

Стара си майка зажени
дор двама сина, близнака.
Свилени стегна премени.
Млади невести зачака.

Еньово булче престъпи.
Слънцето двори огрея.
Дъхаво цвете напъпи.
Славейче сладко запея.

Кальово булче прекрачи.
Облак заплака пред нея.
Черен си гарван заграчи.
Леден си вятър завея.

Сватбите майка подрежда –
Еньо и Кальо главява.
Първия с радост повежда.
Втори сърце ѝ сломява.

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva

Несъвместими

Пролет и есен – събрани в едно.
Слънцето – скрито зад облак.
Лъч се процежда и стопля едва,
а зная, че адски горещ е.
Изгаря до болка.
Във мойта душа
витаят любов и копнежи.
Сърцето,
самотно, се сви изведнъж –
повяхнало цвете след есенен дъжд.
А, всъщност, е пролет.
А, всъщност, е пролет…

  1995 г

 

 

a href=”
https://plus.google.com/115770984653362462101/posts
” rel=”autor”>Dijana Handzhieva